Обобщените резултати от кампанията, заедно с препоръки за подобряване на програмата София избира на база гласа на гражданите, са внесени и под формата на доклад в Столичния общински съвет.

В първата част на кампанията, през месец юли 2020, бяха реализирани три фокус групи с представители на гражданите, неправителствения сектор и администрацията. Тези фокус групи показаха скептицизъм и недоверие към работата на общината, но и желание за повече включване на гражданите чрез нови механизми за участие като гражданския бюджет.

През август 2020, бе проведено представително социологическо проучване сред 500 жители на София, за да се разбере повече за техните нагласи и впечатления свързани с участието им в управлението на града, както и за нивото им на осведоменост за и нагласи към гражданския бюджет. Проучването показа, че гражданите силно желаят повече механизми, които да им позволят да участват пълноценно в управлението на града, както и че 92% от допитаните биха подкрепили въвеждането на граждански бюджет.

През август и септември бяха проведени и разговори с общински съветници от всяка политическа група. Общото отношение беше интерес към механизма, но и скептицизъм към възможността за неговото въвеждане.

Преломен момент за кампанията бе срещата с г-жа Малина Едрева, която се случи по-малко от седмица преди стартирането на едномесечната онлайн дискусия за граждански бюджет – ключова част от кампанията. По време на срещата, г-жа Едрева изрази силна подкрепа за този механизъм както и желание за сътрудничество, включително уговорени следващи стъпки. Изненадващо, обаче, на същата дата, на която стартира нашата гражданска дискусия за въвеждане на граждански бюджет (5-ти октомври), общината неочаквано обяви програмата София избира – де факто граждански бюджет на стойност 1.5 млн. лв. Програмата събираше предложения за проекти от гражданите през месец октомври (през същото време, през което течеше и нашата онлайн дискусия), които общината да реализира през идната година. Въпреки усилията, които положихме за последващ контакт с г-жа Едрева и г-жа Фандъкова, с цел съвместна работа, сътрудничество и свързване на двете паралелни инициативи, за да се избегне объркване от страна на гражданите, такъв не успяхме да осъществим. Обстоятелствата, както и разговорите със заинтересовани лица, показват че програмата София избира бе създадена под влиянието на кампанията Граждански бюджет за София. В този смисъл, считаме целта си за постигната, макар и програмата да не се случва по начина, по който ние искахме – а именно чрез широко обсъждане и сътрудничество с гражданите и неправителствения сектор.

През месец октомври осъществихме и планираната едномесечна онлайн дискусия с граждани. В платформата ни се регистрираха близо 900 граждани и почти 500 от тях участваха активно с идеи, коментари и гласуване, като тонът на обсъждането беше изключително конструктивен. Прозрачност, отчетност, добра комуникация, отговорност и професионализъм от страна на Общината са най-ясно изразените очаквания на гражданите, а основните предпочитания относно това как да се организира процесът са:

1. Да се предостави възможност средствата да се разпределят и на териториален, и на тематичен принцип, на базата на идентифицирани нужди на квартала/района/града.
2. Да се засегнат приоритетните теми за гражданите – мобилност и трафик, по-чиста околна среда, зелени площи площадки, пешеходни зони.
3. Да се допуснат хора над 16-годишна възраст за участие в гражданския бюджет.
4. Гласуването да е отворено за всички живущи в София.
5. Да се гласува директно с участието на всички заинтересовани граждани, които да имат възможност и да обсъждат проектите.

През месец януари 2021, осъществихме и второ представително социологическо изследване, с което имахме възможност да видим ефекта от нашата кампания (както и от програмата София избира) в посока нагласи и осведоменост на гражданите относно гражданския бюджет. Проучването показа, че благодарение на нашата кампания, разпознаваемостта на термина „граждански бюджет“ се е повишила от 10% на 17%. Проучването затвърди и положителното отношение на гражданите към въвеждането на такъв механизъм в София – 92% го подкрепят.

КАКВО Е ГРАЖДАНСКИ БЮДЖЕТ?

Гражданският бюджет (ГБ) е демократична практика, чрез която част от бюджета на общината се разпределя директно по решение на гражданите. Те предлагат и гласуват за проекти или идеи, а общината ги изпълнява.

Практиката работи в над 6000 града по света, като през последните няколко години, много европейски столици като Париж, Прага, Мадрид и Варшава, я прилагат.

KAК РАБОТИ?

Гражданският бюджет може да има разнообразни формати спрямо нуждите и капацитета на дадената община и културата за участие на гражданите. Също така е характерно след всеки годишен цикъл процесът да се променя и подобрява.

Основните общи етапи на ГБ са: 1. Приемане на идеи/проекти от гражданите; 2. Проверка за реализуемост на проектите; 3. Доразвиване и обсъждане на проектите; 4. Гласуване за проектите; 5. Изпълнение на проектите от общината с отчетност пред гражданите;

Гражданските бюджети по света се различават по много характеристики. Те включват размера на бюджета, критериите за проектите, нивото на развитие на идеите от гражданите, количеството подкрепа, която общината дава на гражданите, методите за обсъждане (онлайн, на живо, чрез фокус групи, представителни или директни), начините и условията за гласуване, броя проекти, които могат да бъдат реализирани и тн.